Бързата работа – срам за галерията в ДетМаг (СНИМКИ и ВИДЕО)

Картините се клатят от климатизацията, заради старата система за окачване

Изоставени стърчащи кабели и контакти бодат в очите на иначе добрата придобивка за града

Изложбата за откриването направена набързо и без никаква концепция

Теодор Караколев

С хвалби за предсрочно откриване на изложбената зала в бившия ДетМаг тази сутрин бе прерязана лентата на новото пространство с вход към Малката Главна улица. Очакванията на пловдивчани за новото пространство – създадено със свобода да бъде направено както трябва – бяха високи, но дали се оправдаха?

В някои аспекти пространството наистина е добро. Цветовото решение за цялото пространство е добро – стените са бели, като единственият друг използват цвят е сивият – за настилката на пода, някои стени, който се връзва и с видимия на места бетон на тавана. С тази концепция не се връзват единствено стълбите от естествен светлобежов камък – нито като цвят, нито като материал с нищо друго в галерията.

Пространствата са затворени от външния свят – няма външно осветление, както в залата за Временни изложби на Главната на ГХГ. Запазено е широкото пространство, като с цветовете се създава впечатление, че наистина човек се намира в галерия и в XXI век.

Основен недостатък, който ни връща в предходния век, е системата за окачване. Категорично доказателство, че висящите на въжета картини са остарял метод и не са просто прищявка на досадни пловдивчани, е това, че при тази система част от творбите се клатят.

Вятърът от климатичната система в помещенията преминава покрай част от картините, които се люшкат поради факта, че не са закачени директно за стената, каквато е съвременната практика, а висят от тавана.

Очевидно обаче бързането за откриване е довело до различни други недостатъци, следствие именно от това бързане. На места си личи, че ремонтът все още не е довършен – стърчащи кабели и недоизмазани контакти бъркат в очите. Каква е била причината за това бързане не е ясно, но ако ремонтът бе отложен с няколко дни, вероятно те щяха да бъдат поправени. Отделен е въпросът, че съвременната практика изисква тези контакти и комуникация да бъдат скрити по някакъв начин в стената или в пода.

По-сериозни са проблемите със самата изложба. Очевидно тя също е направена набързо и без достатъчна подготовка.

За откриването на галерията са подредени творби от фонда на „Община Пловдив“. Не става ясно всъщност какви картини са включени, поради липсата на каквито и да е описания – дали има такива, собственост на други структури, подчинени на общината, или картините са от фонда на Градската художествена галерия. В анонсите и споделената пред журналисти информации става ясно, че картините са събрани от различни институции, кабинети, зали, други сгради и тн. Това обаче задължително трябва да се споменава в общия текст към изложбата (какъвто няма), както и към описанието към всяка картина (каквото също няма). Историята и произходът на всяка една картина е изключително важна и трябва да бъде категорично и ясно заявена, когато тя се представя в изложба.

Подборът на картините също не е аргументиран по никакъв начин. Човек остава с впечатление, че просто са изкарани някакви творби от фонда, подредени са по стените и толкоз. Няма история, няма текстове, няма логика в решението на този, който е подредил изложбата. Което също не е ясно, тъй като няма и екип, създал тази изложба.

Скромните текстове към картините се изчерпват единствено с малки надписи към картините. Те обаче също са направени непрофесионално. Всяка картина е придружена единствено със своето заглавие и своя автор. Обичайната практика изисква поставяне поне на година на създаване, техника и размер на работата. Някои от работите са с подписана от автора година на създаване, която обаче отсъства от надписа, придружаващ картината.

Липсата на разказ и логика в подредбата е сериозен пропуск. Откриването на тази изложба в новата галерия на Главната ще привлече огромно количество хора. Такива културни събития задължително трябва да имат и образователен ефект. В момента в София, колегите от Софийска градска художествена галерия са подредили изложба с творби на художници от Дружеството на южнобългарските художници, създадено в Пловдив през 1912 година. Изложбата е резултат от историческо изследване, в нея има текстове, човек може да проследи историята на представените картини и автори. Макар и със своите недостатъци, изложбата в София представя картини така, както е редно и каквато е световната практика.

За съжаление никой от посетителите на изложбата днес няма да разбере нищо за никого. Туристи или пловдивчани няма да разберат кои са тези художници, кой е Вълчан Петров или Ангел Василев, или десетките други, представени в изложбата; съвсем незапознатите с пловдивското изкуство – кои са Димитър Киров, Георги Божилов и другите по-големи имена, също представени без никакво обяснение по стените в бившия ДетМаг.

Представен набързо и наполовина труд не бива да бъде за хвалба. Каква е причината точно днес да се открие тази недовършена галерия с набързо направена изложба не е ясно, но по средата на лятото от такова бързане няма никакъв смисъл. Галерията трябваше да се открие напълно завършена, с професионално оборудване и окачване, с качествена изложба, която има освен своята ценност като естетика, и стойност от образователен и научен аспект.

А защо пространството, носещо богатото от културно-историческа гледна точка и разпознаваемо от пловдивчани име „Дет Маг“ или „Снежанка“, трябваше да бъде наречено с безличното име „Капана“, без дори да се намира в квартал Капана, едва ли някой някога ще обясни.